През 1986г., когато бях на 10 години в първия кръг на първенството на „А” група „Академик” разгроми гостуващия отбор на Димитровград с 5:1 и във временното класиране на първата страница на вестник „Народен спорт” бе поставен на първо място. Изрезката от този вестник пазя и до днес! Подобно чувство изпитвам понастоящем като гледам таблицата на старта на шампионата, в която любимият отбор е на върха. Победата срещу дублиращия състав на „Етър” не може да не радва сърцето на всеки местен запалянко, защото дори и да става въпрос за втория отбор на търновци, зарядът в сблъсъка на двата вечни противника е толкова силен, че предизвиква вълнение винаги, когато имената на двата отбора попаднат едно срещу друго.
Във втори мач „студентите” получават ранен гол и успяват да обърнат мача в своя полза. Това показва характер и самочувствие, но е признак и на разсеяност в ключови моменти, които един по-силен и опитен състав няма да толерира. Още по-обезпокоително е, че точно както в мача в Горна Оряховица голът имаше предшественик – ситуация очи в очи с вратаря Владимиров, в която той успява да спаси неизбежното и очевидна липса на поука от нея. Покритието в защита и играта на ръба на засадата са нещо ключово за съвременния футбол и при бърза и динамична игра на противниковия отбор това е рискована тактика. Дори и малки грешки при построяването в защита понякога струват скъпо.
Младите „боляри” определено не бяха на нивото на съперниците си и бяха надиграни дори и физически. Това в мачовете във „В” група е ключов фактор за успеха. Личи самочувствието, което се трупа в нашите млади момчета. Моите бележки са в няколко посоки – скоростта на преливане от фаза защита във фаза нападение при възможности за контраатака – на няколко пъти добри възможности за бързо изнасяне на топката бяха пропуснати, поради забавяне в организирането на състава; играта един на един във фаза защита – ключово е предотвратяването на преминаването на персонален пазител и всъщност може би най-красивото положение в мача дойде след преодоляване на наш бранител, последвало остро центриране и удар с глава на противников нападател в напречната греда през второто полувреме; концентрацията в ключови моменти – „разчитането” на играта в средата на терена, кога трябва да се пробва извеждащ пас или комбинация на скорост и кога трябва да се успокоява топката, чрез пасове по ширината на терена.
Това, което видяхме за първи път е опитът на собствен терен „Академик” да гради играта и да упражнява натиск, да гради атаки, да упражнява методичен натиск. Това е много по-трудно осъществима тактика от изчаквателната конструкция, обикновено прилагана при гостуванията. В този план младият Пламен Павлов, носещ знаковият номер 6 на гърба си не е зле да поразпита за играта на най-великия ни плеймейкър, играл на този пост Никола Москов, който с действията си и движението по терена умееше да променя темпото на играта както никой друг. Иначе бъдещето е пред него, показа израстване спрямо миналия сезон!
Началото на сезона рязко вдигна летвата на очакванията към младите и по мое мнение все още неподготвени „академици”. Сега те се носят на крилете на ентусиазма, което е хубаво, но с това идват и завишените очаквания на всички ни към тях – в сряда и събота предстоят двата мача на сезона – ново гостуване на „Локомотив” в Горна Оряховица, в което ще трябва да докажат, че победата им миналата седмица срещу този тежък съперник не е случайност и второ тежко гостуване – този път във Видин срещу винаги неудобния дунавски съперник „Бдин”. Още повече, че от трибуните вероятно ще ги наблюдава най-строгият експерт – свищовският футболен Господ – видинчанинът Пепи Станков, който за няколко седмици се е върнал в родния си град. Каквото и да стане, те ще получат подкрепа, но място в следващия кръг за толкова жадуваната Купа на България и затвърждаване на първото място в групата срещу пряк съперник ще е най-големия подарък за всички нас, чиито сърца туптят в синьо-бяло. На стадион „Академик” замириса на футбол, дай Боже, да не е за кратко!
